На 8 януари по нов стил и на 21 януари по стар стил българите отбелязват Бабинден – един от най-старите и обичани женски празници в народния календар. Той е посветен на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата, а в миналото – на „бабата“, жената, която е помагала при раждането.
Празникът носи със себе си символика за новия живот, благодарност и пожелания за здраве и дълголетие, като съчетава весели ритуали с дълбоки народни вярвания.
В традицията бабата е ставала рано и е обикаляла домовете на децата, които е изродила през годината. До 40-ия ден след раждането тя понякога е къпала новородените, тъй като се е вярвало, че дотогава не е напълно ясно дали детето принадлежи на този или на онзи свят.
Бабата носела червен и бял конец, които връзвала на децата за здраве, както и вълна – за да направи символична брада на момчетата и коса на момичетата. Така се изразявало пожеланието те да живеят дълго и да остареят.
След обиколката си бабата се прибирала у дома, за да посрещне младите майки. Те ѝ поливали вода да си измие ръцете и я дарявали с пешкир и сапун, в които винаги имало завързана пара. Носели още погача, сирене, гозба, вино или ракия, а празникът продължавал с песни, хора и веселие.
Най-емблематичният момент от Бабинден е обредното „къпане“ на бабата. Жените я водели до река, кладенец или езеро, накичени с червени чушки и вълна, и символично я окъпвали. На празника не се допускали мъже, а закачките и шегите били част от веселото настроение.
Бабинден остава жив спомен за силата на женската общност и за уважението към началото на човешкия живот.