Бай Петър от доста време си пийва в любимата кръчма. Усеща, че не може да стане, колкото и да се опитва. Решава, че малко свеж въздух няма да му навреди, и изпълзява до вратата.
Като излиза, вижда, че пак не може да се изправи. „Е, може пък ако изпълзя до вкъщи, ще стане“, мисли си той.
Прибира се, но пак не успява да стане. Едвам се добира до леглото и веднага заспива.
На следващата сутрин жена му го събужда и казва:
– Пак си се напил до козирката в кръчмата!
– Откъде знаеш?
– Обадиха се, че си си забравил инвалидната количка там!