На 18 януари православните християни почитат паметта на Свети Атанасий Велики – един от най-видните защитници на християнската вяра. Роден през 295 година в Александрия, той израства в семейство на бедни, но силно вярващи християни. Още млад получава добро образование и бързо се утвърждава в църковните среди. На 23 години е ръкоположен за дякон и участва в Никейския вселенски събор, а няколко години по-късно става епископ. Като архиепископ на Александрия посвещава живота си на борбата срещу арианската ерес и защитава догмите на християнството. Умира на 2 май 373 година.
Краят на зимата според народната вяра
В българските традиции Свети Атанас е възприеман като повелител на студовете. Вярва се, че от този ден зимата започва да отстъпва място на пролетта. По предание той се облича в копринена риза, яхва белия си кон и от планината извиква:
„Иди си, зимо, идвай, лято!“
Затова празникът е известен още като „Среди зима“.
Братята ковачи
Свети Антон, честван ден по-рано, е смятан за по-малкия брат на Свети Атанас. Двамата се почитат като покровители на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът има и защитна функция – смята се, че предпазва от болести като чума и шарка.
Затова жените пекат малки питки и ги надупчват с вилица, за да не се „надупчи“ лицето на децата от шарка. Не се шие и не се плете, за да се избягват рани, които трудно заздравяват в тези дни.
Черното пиле и курбанът
В някои райони за Атанасовден се прави курбан от черно пиле, сготвено с ориз. От храната се раздава за здраве. Черната перушина се пази, защото се вярва, че защитава от болести, уроки и магии. Друга характерна гозба е свинско с бамя.
Огън и веселие
При хубаво време хората се събират на открито, играят хора и се люлеят на люлки. На някои места се палят огньове, които се прескачат за здраве.
Имената на „безсмъртните“
Името Атанас идва от гръцки и означава „безсмъртен“.
Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка и Тина.