Младежи отиват на изповед преди голям празник. Влиза първото момче, започва да изброява греховете си и сред тях споменава:
— Свирих на цигулка.
Свещеникът не разбира съвсем какво има предвид, но не го прекъсва. Когато момчето приключва, той му дава епитимия, опрощава греховете му и го пуска да си върви. Влиза следващото момче и то също споменава „свиренето на цигулка“. Така продължава с още няколко момчета. Накрая в изповедалнята коленичи едно момиче:
— Отче, свириха ми на цигулка.
Свещеникът бързо подава глава от изповедалнята и извиква:
— Струнният квартет, се върне веднага!