Умира известен сърдечен хирург… Погребението му се провежда с голяма тържественост. След като свещеникът изнася речта си, пред ковчега се спуска завеса и зад нея се появява огромно сърце – символ на професията на лекаря.
След това сърцето бавно се разтваря, ковчегът тръгва към крематориума, скрит зад него, и постепенно изчезва в пламъците.
В този момент сред опечалените някой започва да се подсмихва.
– Вие пък на какво се смеете? – възмутено пита вдовицата.
– Извинете, госпожо, просто си представих моето собствено погребение… – оправдава се мъжът.
– И какво му е смешното?
– Аз съм гинеколог…