Срещат се две бълхи. Едната е жестоко настинала – кашля, киха, носът ѝ тече и изглежда направо ужасно.
Другата я пита:
– Какво ти се е случило?
– Ох, не ме питай. Цяла нощ прекарах в мустака на един моторист. Вятърът свистеше непрекъснато и така настинах, че едва съм жива.
– Не знаеш какво е хубаво. Следващия път си намери едно топло женско място и се настани там за през нощта.
На следващия ден пак се срещат. Болнавата бълха изглежда още по-зле – кашля повече и е в още по-окаяно състояние.
Приятелят ѝ я пита:
– Какво стана пък сега? Не послуша ли съвета ми?
– Напротив! Търсих, търсих и най-накрая намерих едно хубаво, топло местенце. Настаних се вътре и ми беше толкова уютно, че веднага заспах дълбоко. А сутринта знаеш ли къде се събудих?
– Къде?
– Пак в мустака на същия моторист!