Католически свещеник, протестантски пастор и равин спорят кой от тях е по-добрият мисионер. Всеки разказва все по-чудни и по-чудни истории, докато накрая решават да направят решаващ опит: най-добрият мисионер ще е този, който успее да обърне една мечка към своята вяра.
След два дни католическият свещеник се обажда на другите двама да дойдат при него. В църковния двор им показва една мечка и гордо разказва:
– Отидох в гората и вървях, докато не намерих мечката. Като ме видя, тръгна да ръмжи и да се приближава към мен, но аз започнах да ѝ чета от Библията. Тя се поуспокои и започна да души наоколо. Поръсих я със светена вода и стана кротка като агънце. Доведох я тук за поука на вярващите!
Другите двама се замислят над чутото. След три дни протестантският пастор се обажда да ги покани. Като влизат в молитвения дом, краката им се подкосяват: на една пейка седи огромна мечка и със смирено изражение слуша псалмите.
Пасторът разказва:
– И аз търсих мечка в гората. Като ме видя, се втурна към мен с рев. Аз не помръднах, а вдигнах очи към небето и започнах да пея псалми. Звярът легна в краката ми и слушаше светите песни, после ме последва чак до дома и оттогава живее тук!
Двамата се чудят и мълчаливо си тръгват. Минава седмица и католическият свещеник и протестантският пастор получават обаждане от лекар в местната болница да отидат спешно при равина. Влизат и с ужас виждат равина в безсъзнание – целият бинтован, с ръце и крака в гипс, с няколко системи във вените.
Тихо стоят до леглото му, когато равинът отваря очи и прошепва:
– Да… мечката… Е, мисля… че все пак не беше добра идея да започна обръщането ѝ с обр* зване…