Имало едно време едно осиротяло зайче и една осиротяла змия. И двете били слепи по рождение, затова не знаели какви животни са.
Змията обаче имала страхотна идея:
– Знаеш ли какво? Ще те опипам и ще разбера какъв си!
– О, това би било чудесно! – казало зайчето.
Змията се плъзнала върху зайчето и казала:
– Имаш мека козина, много дълги уши, мърдаш нослето си и имаш пухкава опашка. Мисля, че си зайче!
– О, благодаря ти! – казало радостно зайчето. – Може би и аз с лапичките си мога да те опипам и да ти помогна, както ти помогна на мен.
Зайчето опипало змията и казало:
– Хм… люспест си и хлъзгав, имаш раздвоен език и нямаш гръбнак. Май си или адвокат, или политик.