Разочароващият 16-и сезон на „Новите Съседи“ накара много фенове да се замислят дали формулата на сериала все още има накъде да се развива. Все повече зрители стигат до извода, че поредицата е изчерпала потенциала си. Къде точно се случи преломният момент? Основният виновник изглежда е добре познат в телевизионната фикция феномен – „фландеризацията“.
Какво е „фландеризация“ и как повлия на „Новите Съседи“
Терминът „фландеризация“ е въведен от сайта TV Tropes и идва от името на Нед Фландърс – емблематичния персонаж от Семейство Симпсън“. Понятието описва процес, при който първоначално многопластов герой постепенно се свежда до няколко силно преувеличени черти, докато накрая се превърне в карикатура на самия себе си.
В ранните сезони Нед Фландърс е възпитан, добродушен и религиозен съсед – моралният антипод на Хоумър Симпсън. С времето обаче образът му е опростен до крайност и той се превръща в фанатичен религиозен персонаж, в който почти не са останали нюанси от първоначалната му същност.
Същият проблем в „Новите Съседи“
Подобно развитие може ясно да се проследи и в „Новите Съседи“, особено при два ключови персонажа – Антонио Ресио (Жорди Санчес) и Амадор Ривас (Пабло Чапеля). След третия сезон, излъчен през 2009 г., и двамата претърпяват драстична трансформация.
Антонио Ресио се превръща от досаден и лицемерен съсед в откровена карикатура – безскрупулен, ултранационалистически настроен социопат, чиято единствена цел е да създава хаос. Амадор, който в началото е банков служител, добър баща и съпруг с проблясъци на разум, постепенно се превръща в крайно инфантилен и провален „вечен зет“.
Първоначално този подход работи отлично. Сериалът става изключително лесен за гледане – всеки персонаж е разпознаваем по две-три силно преувеличени черти. Появяват се емблематични реплики и фрази, които се превръщат в мемета – „¿Quieres salami?“ на Амадор, „Otro mes que no cobras“ на Антонио към Коке или „¡Derrama, derrama!“ на Берта. Сериалът създава усещане за комфорт – зрителят знае точно какво ще получи.
Когато формулата спира да работи
С времето обаче фландеризацията спира да се развива и започва да се върти в кръг. Персонажите и сюжетите стават механични и изкуствени. Историите губят връзката си с ежедневието и се превръщат в напълно сюрреалистични ситуации, лишени от онзи земен елемент, с който зрителят можеше да се идентифицира.
Към това се добавят и множество ключови напускания на актьори. В силните сезони персонажи като Хави и Лола работят не заради самите себе си, а заради динамиката помежду си – сблъсък между разум и инфантилност, амбиция и посредственост. Напускането на актьора Антонио Пагудо води до пълната маргинализация на Лола (Макарена Гомес), показвайки ясно, че героинята не е замислена да функционира самостоятелно.
Формулата, която донесе успех… и го унищожи
В крайна сметка фландеризацията е двигателят на златната ера на „Новите Съседи“, но и механизмът, който разкри слабостите на сериала, след като формулата се изчерпа. Постоянното повтаряне на едни и същи реплики и ситуации превръща всяка загуба на актьор в още по-осезаем удар.
Когато една комедия спре да развива персонажите си и разчита единствено на рециклиране на стари идеи с надеждата за същия успех, тя навлиза в сериозна творческа криза, от която трудно се излиза.