Съгласно разпоредбите на Кодекс на труда всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск, който по принцип е минимум 20 работни дни.
Въпреки това има специфични случаи, при които това право не може да бъде използвано веднага след започване на работа.
Първите месеци на нова работа
Хората, които започват първата си работа, придобиват право на платен годишен отпуск след натрупване на поне 4 месеца трудов стаж.
Това означава, че ако служител започне работа през май, той ще може да използва платен отпуск едва след изтичане на този период, обикновено в началото на есента.
Правилото важи независимо дали стажът е при един или няколко работодатели.
Какво се случва при напускане преди 4 месеца
Ако трудовото правоотношение бъде прекратено преди да се навършат 4 месеца стаж, работникът има право на обезщетение за неизползван платен отпуск, изчислено по законов ред.
Ред за ползване на отпуск
Ползването на платен годишен отпуск става след писмено разрешение от работодателя и подадена заявка от служителя, в която се посочва периодът на отсъствие.
Специални случаи
Законът предвижда и изключения, свързани с религиозни празници. Работодателят е длъжен да разреши отпуск на служители, които изповядват различни от източноправославното вероизповедание, в определени случаи и при определен лимит.
Дните за тези празници се определят с решение на Министерския съвет.
Какво означава това на практика
На практика новоназначените служители трябва да планират лятната си почивка внимателно, тъй като правото на платен отпуск не е автоматично използваемо веднага след започване на работа.