На 29 март 2026 г. България ще премине към лятното часово време. В нощта срещу неделя, точно в 03:00 ч., часовниците ще се преместят с един час напред, показвайки 04:00 ч. Тази промяна се прилага всяка пролет и цели по-доброто използване на светлата част от деня, докато през зимата се връщаме към астрономическото, или зимно, време.
Практиката на смяна на часовото време съществува повече от век. Първоначално е въведена с идеята за икономия на енергия и по-рано е популяризирана от британския инженер Уилям Уилет през 1902 г. Германия и Австро-Унгария са първите държави, които я въвеждат официално през 1916 г., следвани от Великобритания. В България първите опити датират от 1919 г., но устойчивото прилагане започва на 1 април 1979 г. От 1999 г. страната следва европейското правило – смяна към лятно време последната неделя на март и връщане към зимно време последната неделя на октомври.
Основният смисъл на лятното часово време е по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на хората, което би трябвало да доведе до икономия на осветление и енергия. Днес ефектът върху потреблението на енергия е все по-оспорван, но практиката продължава да се прилага навсякъде в Европа.
Смяната на часовото време влияе и върху биоритъма на хората. Мнозина изпитват умора, спад в концентрацията и затруднено приспособяване, особено тези с хронични заболявания, сърдечни проблеми или високо кръвно налягане. Експертите препоръчват сутрешни разходки на открито, повече физическа активност, редовен сън и балансирано хранене, за да се улесни преходът към новия ритъм.
Дебатът за премахване на смяната на часовото време продължава. Все повече държави обсъждат премахването ѝ заради потенциалните рискове за здравето, но до момента единно решение в Европа няма, така че и през 2026 г. стрелките ще се местят, както обичайно.