НИМХ: Февруари ще бъде по-студен от очакваното

След поредица от ледени дни, при които температурите останаха отрицателни дори по обяд, страната навлиза в нов опасен период. От утре започва затопляне, но то крие сериозен риск за шофьори и пешеходци заради температурна инверсия и възможни поледици. Това става ясно от анализа на главен асистент д-р Красимир Стоев от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Как се образува опасният „черен лед“
Навлизането на по-топъл въздух от юг ще се сблъска със силно изстудената земна повърхност. Валежите ще започнат като сняг, но бързо ще преминат в дъжд заради по-високите температури във височина.

„Особено в Горнотракийската низина утре ще има условия за поледици“, предупреждава д-р Стоев.

Така се създават условия за т.нар. „черен лед“ – тънка, почти невидима ледена кора, която се образува мигновено при допир на дъжда със замръзналия асфалт и прави пътищата изключително хлъзгави.

Кратко затишие, после нова динамика
Затоплянето ще задържи положителни дневни температури до края на тази и началото на следващата седмица. След утрешния ден валежите временно ще спрат, но това ще бъде само кратка пауза.

Последната седмица на януари и първата на февруари ще преминат под влиянието на поредица средиземноморски циклони. Те носят голямо количество влага и енергия, което ще доведе до резки промени – от интензивни валежи до нови нахлувания на студен въздух. Възможно е температурите в края на месеца отново да паднат под минус 13 градуса.

Февруари ще остане истински зимен
Дългосрочните прогнози за февруари 2026 г. не потвърждават очакванията за ранна пролет.

„Тенденцията за февруари на 2026 г. е да е по-зимен месец… Очаква се да има повече валежи и ниски температури“, прогнозира синоптикът от НИМХ.

Това означава, че пътната поддръжка и енергийната система ще бъдат подложени на сериозно натоварване поне още един месец.

Студът днес и рекордите от миналото
Въпреки сегашния студ, той не достига историческите крайности. Д-р Стоев припомня, че на 16 януари 1893 г. в София са измерени минус 32 градуса, а абсолютният рекорд за страната остава минус 38,3 градуса в Трън през 1947 г.

Днешната ситуация по-скоро показва колко трудно се адаптираме към бързите температурни промени, отколкото да е изключителен климатичен феномен.

By Коко Атанасов

Коко Атанасов е автор и редактор, който обича да разказва важните новини ясно и човешки. Интересува се от теми, които засягат ежедневието ни, и вярва, че добрата информация трябва да стига до хората навреме.