Колбаси, кренвирши и бекон – храни, които са част от ежедневието на милиони хора, вече попадат в полезрението на здравните експерти като потенциален рисков фактор. Според информация, разпространена от The Daily Mail, Световната здравна организация (СЗО) ще включи преработеното месо в списъка на продуктите, свързвани с повишен риск от рак на дебелото черво.
Списъкът се актуализира постоянно и отразява данни от нови научни изследвания, които показват, че редовната консумация на такива продукти може да увеличи вероятността от развитие на онкологични заболявания.
Какво прави колбасите проблемни
За да се запазят по-дълго и да придобият характерния си цвят и вкус, месните продукти често се обработват с натриев нитрит. Тази съставка, заедно със солта и съдържащото се в месото желязо, може да участва в образуването на вредни съединения в организма.
Освен това:
- използват се киселинни регулатори като млечна киселина;
- в миналото е прилагана и селитра;
- месото често се осолява, суши, опушва или ферментира.
Всички тези процеси влизат в дефиницията за „преработено месо“.
Данните на СЗО и IARC
Международната агенция за изследване на рака към СЗО посочва, че консумацията на около 50 грама преработено месо дневно може да повиши риска от рак на дебелото черво със 7%. В тази категория попадат:
- бекон;
- салами и шунка;
- кренвирши и наденици;
- преработено говеждо и птиче месо.
Какво показват статистиките
Във Великобритания около 21% от случаите на рак на дебелото черво и 3% от всички онкологични заболявания се свързват с консумацията на червено и преработено месо. За сравнение, тютюнопушенето е причина за:
- 86% от раковите заболявания на белия дроб;
- 19% от всички случаи на рак в страната.
Може ли вегетарианството да помогне
Проучване на Университета в Оксфорд, публикувано в BMC Medicine, показва, че:
- вегетарианците имат с около 14% по-нисък риск от рак;
- при мъжете рискът от рак на простатата е с 31% по-нисък при вегетарианците;
- при хората, които консумират само риба, рискът спада с около 20%.
Реакцията на месопреработвателите
Производителите на месни продукти оспорват изводите на изследванията и твърдят, че данните са интерпретирани тенденциозно. Въпреки това се обсъжда вариант за законови изисквания, според които върху опаковките да се поставят предупреждения, подобни на тези върху тютюневите изделия.
Какво препоръчва СЗО
Организацията съветва да се ограничи консумацията на:
- захар и подсладени напитки;
- сол и храни с високо съдържание на натрий;
- преработени и ултрапреработени храни;
- пържени и силно мазни изделия;
- сладкиши с ниска хранителна стойност;
- трансмазнини.
За по-здравословен режим се препоръчват вода, неподсладен чай, пресни плодове, бобови култури и пълнозърнести храни, приготвени чрез варене, задушаване, печене или на грил.
Болничното хранене също влиза в полезрението
Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов създава работна група за въвеждане на минимални стандарти за болничното хранене. Експерти от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве ще подготвят нормативен акт, който трябва да е готов до април 2026 година.
Земеделци на протест: страх от ГМО и внос от Южна Америка
След подписването на търговското споразумение между ЕС и Меркосур български земеделски производители изразиха сериозни опасения. Според тях контролът върху вноса на зърно и соя от Южна Америка е недостатъчен, а регионът е известен с масовото производство на ГМО култури.
Представители на бранша предупреждават, че:
- евтиният внос може да подкопае местното производство;
- качеството на храната може да се понижи;
- здравето на потребителите може да бъде изложено на риск.
Според Камарата „Плодове и зеленчуци“ локалната продукция е най-подходяща за човешкия организъм, тъй като той се адаптира най-добре към храна, произведена в близка среда. Организацията подкрепя протестите и ще защитава позицията си и на срещи в Брюксел.
Изводът е ясен – както начинът, по който се храним, така и произходът на храната стават все по-важна тема не само за здравето, но и за икономиката и законодателството.