Сред планинските склонове на Западните Родопи, в село Слащен, и днес стои къща, която повече от век и половина пази спомена за няколко поколения. Местните хора я познават като „Исивата къща“ – дом, свързан с историята на рода Хаджиоглиеви и живота в Родопите през различни исторически епохи.
Върху един от камъните на сградата е изсечена годината 1867, която и до днес напомня за времето, когато е построена къщата.
Историята на рода Хаджиоглиеви
Началото на фамилията е поставено след извършен хаджилък, когато семейството приема името Хаджиоглиеви – „потомци на хаджия“. С времето това име се превръща не просто във фамилия, а в символ на родова памет и приемственост.
Къщата и дюкянът постепенно се превръщат в център на семейния живот, а по-късно съдбата ги поверява на Юсеин Хаджиоглиев.
Макар да е глухоням, той успява да спечели уважението на хората в района със своята сръчност, трудолюбие и занаятчийски умения. Според местните спомени Юсеин изгражда многолюдно и сплотено семейство, което запазва духа на рода през десетилетията.
Най-малкият му син – Кемал Юсеинов – е роден през 1928 година, когато Юсеин вече е около 60-годишен.
От дюкян до бръснарница
През годините предназначението на сградата се променя заедно с времето. По време на социализма дюкянът започва да функционира като бръснарница.
Там работи Аго Амит от село Дъбница – човек, когото местните помнят с умението му да превръща мястото в естествен център на селския живот.
Освен за подстригване, хората се събирали там за разговори, новини и срещи, а бръснарницата се превърнала в едно от оживените места в селото.
Село Слащен и духът на Родопите
Слащен се намира в югозападната част на България, близо до границата с Гърция, сред природата на Западните Родопи.
През вековете селото съхранява традициите, езика и обичаите на местното население. Макар част от жителите му днес да живеят в по-големи градове или в чужбина, мястото продължава да пази характерния облик на родопско планинско селище.
Районът е известен със спокойната си атмосфера, чистия въздух и възможностите за селски и екотуризъм. Посетителите могат да разгледат традиционната архитектура и да се докоснат до начина на живот, който поколения наред е определял ежедневието в Родопите.
Свидетел на няколко епохи
Днес „Исивата къща“ вече не се използва активно, но остава част от паметта на селото. Каменните ѝ стени и запазената архитектура продължават да разказват историята на едно семейство и на живота в Родопите през последните повече от 150 години.