Държавното обвинение и Министерство на вътрешните работи представиха основната си версия за смъртта на шестима членове на т.нар. „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ): групово убийство с последващо самоубийство. Според разследващите липсата на следи от борба и заключенията на балистичните експертизи сочат, че фаталните изстрели са произведени от самите членове на групата в състояние на крайно отчаяние.
Хроника на предизвестената смърт
Видеокадри от хижа „Петрохан“, разпространени от разследващите, са заснети на 1 февруари — ден преди откриването на първите три тела. На записите се виждат шестимата мъже, които изглеждат спокойни; според прокуратурата действията им наподобяват „сбогуване“.
В 10:08 ч. на 1 февруари групата се разделя. Ивайло Калушев (считан за лидер), 22-годишният Николай Златков и 15-годишният Александър потеглят с кемпер към Врачанския Балкан. Останалите — Дечо Илиев, Пламен Станев и Ивайло Иванов — остават в хижата, където по-късно са открити простреляни и обгорени след умишлен палеж.
Телата на групата с кемпера са открити в неделя край връх Околчица. И тримата са с огнестрелни рани в главата.
„Момичето“ от последния SMS и липсващият мотив
Един от най-големите въпросителни в разследването — самоличността на „момичето“, споменато в последния SMS на Калушев до майка му — вече е изяснен. От прокуратурата потвърдиха:
„Установено е момичето, което е пребивавало няколко дни с тях“
Името ѝ и процесуалното ѝ качество не се съобщават. В съобщението си Калушев е писал, че групата се опитва „да помогне на момиче“ — детайл, който влиза в напрежение с тезата за сектантска изолация и колективно отчаяние.
Официалният мотив, предложен от МВР, е „нестабилност в сдружението“ и разочарование от „отношението на спонсорите“. Формулировката обаче оставя отворени ключови въпроси: кои са спонсорите на структурата и как оттеглянето на подкрепа би довело до масова смърт, вместо до разпускане?
Оръжия без бой
На местата на инцидентите са открити четири гилзи, два пистолета и една пушка. По оръжията е намерено ДНК единствено на загиналите.
„Следи от борба няма“, заяви старши комисар Кремена Илиева.
Разследващите посочват и детайла, че 15-годишното момче е открито със сплетени пръсти на ръцете, което използват като аргумент за липса на насилие и доброволно приемане на съдбата.
Нерешената отговорност
Остава открит въпросът как държавата е допуснала години наред да съществува въоръжена група, присвояваща функции на контролен орган, преди трагичната развръзка с шест жертви. Именно този контекст — институционалният пропуск — продължава да тежи над случая и да поражда обществено недоверие към официалните обяснения.