Зачестилите случаи на агресия в българските училища вече не могат да бъдат разглеждани като единични инциденти, а като тревожен симптом за по-дълбоки обществени проблеми. Това се посочва в официална позиция на Синдикат Образование към КТ Подкрепа, разпространена на 29 януари 2026 г., в която организацията определя националната политика за превенция като „твърде неуспешна“.
Според синдиката именно липсата на ефективни механизми за справяне с агресивното поведение превръща училищната среда в все по-непривлекателно място за младите преподаватели, които често напускат системата още в първите месеци от професионалния си път.
„Българският учител е оставен сам да се справя с един грозен и системен недъг, за който няма нито достатъчно инструменти, нито реална подкрепа“, заяви Юлиян Петров, председател на синдиката.
По думите му училището все по-често изпълнява ролята на „кризисен санитар“, вместо да бъде пълноценна възпитателна институция.
Липсващите инструменти за дисциплина
От Синдикат „Образование“ напомнят, че повече от десет години настояват за въвеждането на оценка за „дисциплина“ или „поведение“ като част от образователния процес. Подобна мярка обаче системно среща политическа съпротива и не получава законодателна подкрепа.
Според Юлиян Петров именно отсъствието на ясни и работещи правила поставя учителите в ситуация на постоянен риск и несигурност – фактор, който директно отблъсква младите кадри от професията.
Родителите – ключов, но слаб партньор
В позицията си синдикатът отделя специално внимание и на ролята на семейството. Според организацията възпитанието е невъзможно без реално партньорство между родители и учители, но в момента държавата не упражнява достатъчно силна и последователна политика в тази посока.
От КТ „Подкрепа“ настояват за ясни, безкомпромисни правила и за неприкосновеност на училищния правилник, който да важи с еднаква сила за ученици и родители.
„Ако не променим статуквото и не върнем авторитета и свободата на учителя, скоро няма да имаме учители в клас“, предупреждават от организацията.
От синдиката заявяват готовност да преосмислят участието си в социалния диалог и дори да призоват към „ответни действия“, ако исканията им за ред, отговорност и сигурност в образователната система продължат да бъдат пренебрегвани.