През 1958 година един от лидерите в тази индустрия Дайкин пуска на пазара климатик, койтоима функцията да затопля, а не само да изстудява въздуха.

През 1961 г. се случило събитие, което до голяма степен предопределило бъдещото развитие на тази индустрия. Това е началото на масовото лансиране на пазара на сплит-системи. Тогава японската фирма Toshiba за първи път пуска в серийно производство климатик, разделен на два блока. Този климатик набира популярност заради това, че най-шумоотделящата част на климатика вече бил изнесен от външната част на сградата, а в помешенията, оборудвани със сплит-система е много по-тихо. Така предимството е, че сплит-системите са далеч по-тихи. Друго предимство е възможността вътрешния блок на климатика от сплит-системата да се постави на всяко удобно място в помещението.

Сега на пазара се продават разнообразни типове вътрешни устройства. Това е важно не само от гледна точка на дизайна, а и защото различните типове вътрешни блокове позволяват да се създава оптимално разпределение на охлаждащия въздух в помещения с определена дизайн и предназначение. А в 1968 г. на пазара е пуснат климатик, който е с един външен блоки с няколко вътрешни блока. Така се появява мултисплит-система. Днес тази система се проектира от два до девет вътрешни блока от различни видове.

Значима иновация e конструирането на климатици от инверторен тип. В 1981 г. компанията Toshiba предлага първата сплит-система, която саморегулира режима си на работа, а няколко години по-късно те вече имат 95% от производството на японски климатици.

Така навярно щяло да продължи дълго, но 70-те години Фердинанд – крал на дветe Сицилии нарушил всичките етикети на дворцовия живот и посетил инкогнито в Неапол заведението на местния пица йоло Антонио Тести. Владетелят бил поразен от многообразието на предлаганите храни, възхитен от вкуса им. Макар, че жена му твърдо отказвала да яде пица, приемайки я за храна на простолюдието монархът потвърдил заслугите на пицата и я въвел като ястие в кралското меню, но минали много години и Фердинанд II, който бил гурман решил да се пребори с женската част нa двора му, която била твърдо срешу пицата. Той привикал готвачите на тайно събрание, за да решат важна задача: как да придадат важност на пицата и да я направят блюдо, достойно за аристокрацията. Главното и най-сложно нещо, което трябвало да се реши как да се измислят пособия за хранене на пица, така че да не се цапат ръцете с мазнини и сос.

На велможата Дженеро Спадачини било поръчано за 6 месеца, които оставали до рожденния ден на кралица Маргарита да разреши тези сложни задачи. Дженеро с чест се справил като заповядал да се излее от метал специално чукало във вид на статуетка на човек-чукалото било от бронз и с него готвачът трябвало да замесва тестото. За приборите за хранене – и това усъвършенстване стигнало и до наши дни-прибавил към трите съда на вилицата четвърти, който се оказал полезен и за ядене на спaгетите. От уважение към кралица Маргарита Савойска готвачът дон Рафаел Еспозито и неговата съпруга изпекли голяма пица, на която дали името на кралицата. От този момент нататък пица “Маргарита” се превърнала в почитаното блюдо в кралското меню. Други почитани пици станали “Четири сезона” и “Маринар”.